Заслужава си да отделим време и да се потопим в един приказен разказ за едно пътешествие в Чинкуе Терре, малките рибарски селца, гушнати между скалите и морето, които ще ни отведат в свят, където времето е спряло, а магията е навсякъде около нас.
Чинкуе Терре са пет селца в област Лигурия, известни с цветните си врязани в скалите къщи и малки /но не навсякъде/ плажове. Това са селцата Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтесоро Ал Маре.
Ние успяхме да посетим само три от тях, но определено сетивата ни изпитаха невероятна наслада от цветовете, които слънчевите лъчи рисуваха от цветните къщи наредени като мъниста в цвета на магичното синьо на Лигурско море.
За мен най-удобният и бърз начин да стигнеш до там е през Болоня, с полет от RyanAir, оттам с влак до Ла Специя и оттам са на минутки.
Признавам си, че от Болоня до Ла Специя си е леко изморително, защото е три часа и половина и то въпреки, че избрах краткия вариант през Парма, а не през Флоренция и Пиза. Тук отново на помощ влиза приложението Omio за покупка на билети и планиране на пътувания.
Имахме три нощувки в три различни града, и от всяко едно от местата сме изключително доволни. Ла Специя е малко градче, с една малка главна улица, изпъстрена с местни ресторантчета, която романтично завършва в пристанището. Спокойно е, и изборът на хотел до гарата беше едно много разумно решение, предвид, че ни предстояха множество пътувания.
Първата ни спирка беше Риомаджоре – малко рибарско селце, където времето сякаш беше спряло. Цветните къщи, които се издигаха на хълма, като стражи, пазещи спокойствието на малкото пристанище, приветливо ни посрещаха като отдавна чакани гости. Златните лъчи на слънцето огряваха уличките, изпълнени с аромата на прясно изпечен хляб и соления дъх на морето.
Следващата ни спритка беше Манарола, място, на което времето се разтяга и ти позволява да усетиш всеки миг. Тесните улички, павирани с камъни, ни поведоха към малък площад, където старци обсъждаха живота, а деца играеха безгрижно. Времето се разтваряше, губеше форма и смисъл.
Във Вернаца ни посрещнаха самотни рибарски лодки, разлюлени от вълните, и смехът на местните жители, които споделяха истории за далечни морета и приключения. Опитахме местни деликатеси – прясна риба, приготвена по традиционни рецепти, и свежо лимоново сорбе, което освежи сетивата ни. Залезът обагри небето в златни и розови нюанси, а ние стояхме на брега, вперили поглед в хоризонта, където морето среща небето.
В Болоня отново избрах настаняване до централната гара, което е изключително удобно. Има експресен влак до летището на всеки 10 минути и това е изключително удобно за пътешественици.
Забелязах нещо, което досега не ми беше правило впечатление - машините за билети малко трудно се адаптираха /предполагам от жегата и те/, и бяха бавни. Аз на няколко пъти не издържах и си купих взех през приложението на Omio, което обаче ми таксува още 2 евро за застраховка на билета.
По пътя ти ще има моменти, в които ще спреш, други, в които ще се скиташ, ще намериш кой ще бъде близо до теб или ще се озовеш сам.
Ще има дни, в които ще си щастлив, а някои дни ще си тъжен.
Не си объркал пътя...
Това е животът.
В Манарола има много приятно и инстаграмъбъл място за хапване, казва се Nessun Dorma, но....опашките са огромни. Нямаше сила, която да ме накара да си изтегля приложението, да се регистрирам и да си чакам ред на опашката /като билетче в банка, ама на хълм с 30 градусов пек/.
Приятни пътешествия на всички!!