Его и Сакрал
В нашето тяло енергията се натупва в четири моторни центъра:
Сакрал, Его, Корен и Слънчев Сплит.
Всеки двигател е важен за нашата жизнена система и изпълнява собствена функция в тялото. Сред тях има двигатели, които се конкурират помежду си - Сакралът и Егото - и тяхната конкуренция съвсем не е очевидна на пръв поглед.
РА ВИНАГИ Е КАЗВАЛ, ЧЕ АКО ТЕЗИ ЦЕНТОРВЕ СА СВЪРЗАНИ НИЕ НИКОГА НЯМАШЕ ДА УМРЕМ.
Сакралът и Егото – две противоположни сили
Тези два центъра представят две различни теми:
- „Правете, защото трявбва.“
- „Не го правете, защото не ви се налага.“
Миналият опит често влияе върху начина, по който възприемаме тези два подхода. Преживявания, свързани с горчивина, разочарование или гняв, могат да формират подсъзнателни нагласи, които обезценяват настоящето. Умът има способността да обобщава всички сходни ситуации, пренасяйки старата болка в нови обстоятелства. Това от своя страна подкопава способността ни да действаме адекватно спрямо момента.
Когато са дефинирани и двата центъра трябва да разберем кой от тях е главният.
Функцията на Сакрала и Егото
- Егото:
- Това е двигателят на волята, който управлява връзките, взаимодействията, споразуменията и целенасочеността.
- Неговата сила се корени в устойчивостта и способността да се задържа енергията с ясна и фиксирана цел.
- Това е двигателят на непрекъснатостта, който генерира енергия за различни процеси, свързани със сигурността и поддръжката.
- Каналите в Сакралния център създават постоянна енергия, която подхранва и материализира действията.
Колко красиво: единият двигател задържа енергията, за да я насочи към строго фиксирана цел, докато другият двигател впръсква, изпълва и материализира енергията, превръщайки я в резултати.
Докато биомеханиката на тези центрове работи перфектно, включването на ума често води до въпроси и съмнения:
- Всичко ли върви гладко?
- Това ли е правилният начин, по който трябва да бъде?
- Защо тялото днес е готово да поддържа връзка с целта, а утре се отпуска?
- Днес има отклик, но ще го има ли и утре?
- Защо днес не реагирам на нещо, на което вчера реагирах и което ме удовлетворяваше?
Какво да говорим за типове без Сакрал, чийто процес губи и придобива амплитудно Сакрална сила по няколко пъти на ден. И докато те се опитват да се разпореждат с нея разумно, тя вече изчезва някъде.
Обикновено, ако Егото е дефинирано силата на волята може да принуди тялото да опитва отново и отново, за да види дали няма отклик и дали няма енергия. В резултат на това тялото получава известна степен на неудовлетвореност.
Егото никога не е вътрешният Авторитет за генератора, но често е моторът, който задвижва енергията. Или по-скоро управлява не двигателят на Егото, а умът, който знае как се проявява тази форма на енергия и как трябва да говорим със себе си, за да станем и да направим нещо.
Умът поема контрола толкова неусетно, че без постоянно самонаблюдение можем лесно да преминем на неговия автопилот.
Едва след време осъзнаваме колко сме обсебени от собствените си мисли и натиска, който несъзнателно оказваме върху себе си.