Сицилия, земя на страст и мистерия
Островът, обгърнат от магическа аура, е място, където минало и настояще се сливат в един вечен танц.
Тук, под слънцето, което сияе по-ярко и топли по-дълбоко, се изгубихме в лабиринта от тесни улички, успяхме да се възхитим на величествените катедрали и да се насладим на ароматите на прясно приготвени сицилиански деликатеси.
Нашето пътешествие започна в Палермо, в чиято близост отседнахме в частна вила.
Палермо е столицата на Сицилия и може би заради това бяхме проектирали повече към него, очакванията ни бяха големи и мога да каже останаха незадоволени.
Разгледахме катедратала, която преплита в себе си различни стилове и влияния и представлява богат нормандско-арабски архитектурен комплекс, който датира от XII в. Официалното название на катедралата е „Успение Богородично“ или “Санта Мария Асунта”.
В центъра на средновековната градска част на Палермо се намира и бароковото кръстовище „Куатро Канти“ (Quattro Canti) или „Четирите ъгъла“. Във всеки ъгъл на кръстовището могат да се видят уникални сгради, украсени със статуи и пищни колони. В непосредствена близост до кръстовището можете да разгледате красивият, но скандален фонтан „на срама“ на площад „Претория“. Наречен е така от жителите на Палермо, които били скандализирани от голотата на статуите, разположени на фонтана. Чудесно място за разходка.
Там хапнахме в едно уникално местенце, чието усещане търсихме навсякъде след това, но не знам дали защото това беше още първият ни ден и място, което посетихме или наистина беше най-хубавото. Там научихме за капоната- ястието от пържен патладжан, опитахме различни талиери и аз страхотни талиатели с пистачо.
Като плажове в близост посетихме Мондело, голям градски плаж, малко в стил Слънчев бряг, с почти никаква безплатна зона, но с изключително чиста вода.
От Палермо направихме един плаж в Чефалу. За Чефалу се казва, че е един от най-романтичните плажове в Сицилия. Разположен между кристално чистите води на Тиренско море и величествените скали на Ла Рока, Чефалу е място, където природата и историята се преплитат в съвършена хармония. Усещането да си на плаж в града беше прекрасно, а привечер хапнахме и се разходихме за джелато сред старите калдъръмени улички, които ни връщаха в Средновековието.
Следващата спирка беше Милацо, град определено за които не бях чувала нищо, но го избрахме, защото е непосредставена близост до Еолийските острови, които искахме да посетим и по-конкретно.
Енергията в Милацо беше различна, това туристическо насищане, което носеше Палермо беше заместено от един модерен и жив италиански град, в чийто вени нощем кипи бурен живот изпълнен с песни, мотори и влюбени души.
Градът има изключително голяма плажна ивица, както и стара част с крепост, но отвсякъде е заобиколен с ресторанти и барове, до 3 през нощта и за двете ни нощувки беше изключително жив и шумен. Имах усещането, че съм в романтичен роман написан от Александро Д‘авения.
От там се включихме в организирана екскурзия до Еолийските острови – фирмата е https://navisal.com, корабът беше добър, не препълнен и посетих остров Вулкано, Остров Панарея и прекарахме около час в морето в близост до Стромболи, които пушеше и в далечината съзряхме лавата.
Еолийските острови, наричани още Липарски острови, са архипелаг от седем перли, разпръснати в Тиренско море, на север от Сицилия. Всяко от тези късчета земя е уникално и предлага своята магия и чар, създавайки райско убежище за всички, които търсят спокойствие, приключения и романтика.
Вулкано, е остров, който носи в себе си силата на природата. Горещите кални бани и термалните извори предлагат не само релаксация, но и лечебни свойства. Направихме плаж на черен пясък, и усетихме миризмата на сяра, която се носеше из целия остров. Водата в морето беше много интересна, смемяше цветовете си няколко пъти и сякаш имаше минерален извор в самото море.
Там пробвахме за първи път прословутите аранчини, но за тях по-надолу.
След Вулкано посетихме Панарея. Панареа, най-малкият от обитаемите острови, е истинско бижу, предпочитано от знаменитости и романтични души. Със своите бели къщи и кристално чисти води, този остров е идеален за спокойни разходки и наслада от морето. Панареа е място, където времето забавя своя ход, а всеки миг е изпълнен с вълшебство. Имаше едно усещане, че си в Гърция.
Привечер за да усетим красотата на драмата, стигнахме и до Стромболи, от чийто връх грандиозно пушеше Sciare Del Fuoco, който беше изригнал в близките дни и посещанията на самия остров бяха ограничени.
Стромболи, с непрекъснато активния си вулкан, предлага едно от най-впечатляващите природни зрелища. Нощем, когато вулканът изригва в огнени фонтани, морето около острова се озарява от магическа светлина. Това е място, където силата и красотата на природата се разкриват в цялото си величие. Наричан е фарът на Средиземноморието, а на самия остров живеят едва няколкостотин души.
Таормина
След Милацо потеглихме към Таормина, чийто романтично извити улици в планинския склон ни дадоха съвсем нова перспектива за Сицилия.
Таормина, перлата
на източното крайбрежие на Сицилия, е място, където красотата на природата и богатото историческо наследство се сливат в хармоничен съюз. Разположен на висок хълм с изглед към синьото безбрежие на Йонийско море и със зашеметяваща гледка към могъщия връх Етна, този очарователен град е източник на вдъхновение за поети, художници и мечтатели от векове.
Там посетихме известният плаж Изола Бела, който обаче не беше точно това, което си представяхме – нямаше плажна ивица, всичко беше от камъни и цените за шезлонг на човек бяха неприемливо неадекватни. В близост да градчето има други плажове, които бихме препоръчали.
Разходката в Таормина вечер обаче беше романтично пътешествие във времето. Тесните калдъръмени улички, изпъстрени с бутици, кафенета и галерии, водят към красиви площади, където можеш да се насладиш на чаша ароматно сицилианско кафе или да вкусиш местни деликатеси.
Таормина я опрличавам на прословутото Позитано в Амалфийското крайбрежие.
След това посетихме Савока – селото, в което е сниман емблатичния филм „Кръстникът“
Савока е едно малко, вълшебно селце, което се крие в прегръдките на Сицилия, като истинско съкровище на италианската природа и култура. Представи си криволичещи калдъръмени улички, които се катерят по хълмове, покрити със зелени лозя и маслинови дръвчета. Навсякъде те посрещат каменни къщички, носещи духа на вековете, а от прозорците им надничат цветя в цвят на дъгата.
Савока е място, където времето сякаш е спряло, за да запази магията на миналото. В този кът на света можеш да се потопиш в атмосферата на стари италиански филми и да почувстваш романтиката, която обгръща всяко ъгълче на това приказно селце. Нищо чудно, че именно тук са заснети някои от най-емблематичните сцени на филма "Кръстникът".
Със своите автентични улици и традиционни къщи, Савока създава перфектния фон за филмовия шедьовър на Франсис Форд Копола. Докато се разхождаш из селцето, можеш почти да чуеш ехото от стъпките на Майкъл Корлеоне, изигран от младия Ал Пачино, който търси своята идентичност и се изправя пред съдбата си.
Главната църква в Савока, Санта Мария дела Валле, се извисява гордо, носейки със себе си истории от древни времена. Именно тук Майкъл Корлеоне се жени за своята любима Апполония във вълнуваща и драматична сцена, която завинаги остава в сърцата на зрителите. От стените на тази църква се открива незабравима гледка към околните долини и морето, което блести в далечината като синьо кадифе.
От Таормина потеглихме към Марина ди Рагуса, като по пътя спряхме в Сиракуза.
Сиракуза, разположена на източното крайбрежие на Сицилия, е град, където историята оживява във всеки камък и всеки ъгъл носи следи от славното минало. Основан през VIII век пр.н.е. от гръцки колонисти, Сиракуза е бил един от най-могъщите и влиятелни градове в античния свят, известен със своите учени, философи и архитекти. Днес този чаровен град предлага уникално съчетание от антични руини, барокови сгради и живописни улички, създавайки незабравима атмосфера.
Нашето пътешествие беше концентирано на Ортижда - историческото сърце на Сиракуза, е истинска съкровищница. Разположен на малък полуостров, Ортиджа е лабиринт от тесни улички, изпълнени с чар и романтика.
Катедралата на Сиракуза, построена върху останките на древен гръцки храм, е впечатляващ пример за барокова архитектура. Нейната фасада и интериор, съчетаващи древни и модерни елементи, разкриват историята на града през вековете.
Фонтанът на Аретуза, разположен на брега на Ортиджа, е легендарно място, свързано с древни митове и легенди. Според гръцката митология, нимфата Аретуза била превърната във фонтан от богинята Артемида, за да се спаси от преследвача си Алфей. Днес фонтанът е дом на множество папируси и се смята за едно от най-романтичните кътчета в Сиракуза.
Там хапнанме на пазара, което беше само по себе си колоритно преживяване.
Следващата вечер посетихме Рагуса.
Рагуса, разположена в югоизточната част на Сицилия, е един от най-красивите и очарователни градове на острова. Със своята пленителна смесица от барокова архитектура, тесни улички и завладяващи пейзажи, Рагуса предлага уникално пътуване в сърцето на историческата и културна същност на Сицилия.
Градът се състои от две части: древният Рагуса Ибла, разположен на хълм, и съвременният Рагуса Супериоре, разположен на по-високо равнище. Двете части са свързани с живописни стълбища и мостове, които осигуряват изумителни гледки към околността и допълват романтичната атмосфера на града.
Рагуса Ибла е историческото сърце на града и истинска съкровищница на барокова архитектура. Когато се разхождаш по калдъръмените улици на Ибла, ще бъдеш очарован от великолепните църкви и дворци, всяка от които разказва своя собствена история. Катедралата на Сан Джорджо, с впечатляващата си фасада и внушителен интериор, е едно от най-великолепните произведения на бароковото изкуство в Сицилия. Нейните фасадни детайли и изящни орнаменти са израз на майсторството на архитектите от епохата.
Сред съкровищата на Рагуса Ибла е и Вила Комунале – уютен обществен парк, който предлага оазис на спокойствие с великолепни градини и изгледи към долината. Тук можеш да се насладиш на спокойна разходка сред зеленина и да се потопиш в релаксираща атмосфера.
Не можеш да посетиш Рагуса без да опиташ някои от местните деликатеси. Рагуса е известна със своите традиционни сирена, пасти и сладкиши. Локалните кулинарни специалитети като "caciocavallo" (традиционно сицилианско сирене) и "cassatelle" (сладки, пълнени с крем) са незабравими и представляват истински празник за сетивата.
Следващата вечер беше посветена на бароковото бижу на Сицилия – Ното.
Наричан "Градът на барока", Ното очарова със своето великолепие и уникален архитектурен стил, който го прави една от най-забележителните дестинации на острова.
Когато стъпиш в Ното, веднага ще бъдеш потопен в магията на бароковия стил, който определя облика на града. Централната част на Ното е обгърната от добре запазени барокови сгради, които създават впечатляваща и романтична атмосфера. Основната улица "Corso Vittorio Emanuele" е живописен булевард, където всяка стъпка те води през приказния свят на бароковата архитектура.
Катедралата на Ното, или "Кафедралата на Свети Николай", е едно от най-впечатляващите произведения на бароковото изкуство в Сицилия. Построена в края на 17-ти и началото на 18-ти век, катедралата впечатлява със своята фасада, украсена с изискани детайли и величествени колони. Разбира се станахме свидетели на сватба, което изпълни атмосферата с още повече романтика.
Какво да хапвате в Сицилия
- Аранчини
Аранчините, тези очарователни малки хапки от сицилианската кухня, са не само вкусно изкушение, но и символ на богатото кулинарно наследство на Сицилия. Тези сърцевидни топчета, обвити в хрупкава панировка, съдържат в себе си съкровища от ароматни съставки и традиции, които завладяват сърцето и вкусовите рецептори.
Произходът на аранчините се корени в древната сицилианска култура, където те били известни като "аранчини" (или "аранчина", в зависимост от региона). Името "аранчини" произлиза от италианската дума за портокал "arancia", поради техния оранжев цвят и кръгла форма, наподобяваща плодовете на портокала. Традиционно, аранчините са били приготвяни с ориз, който се вари и след това се смесва с различни съставки, преди да се оваля в панировка и да се пържи до златисто.
Тези вкусни топчета са изключително разнообразни и могат да бъдат приготвени с множество различни пълнежи. Най-класическите аранчини са с пълнеж от рагу (класическо сицилианско месно сос), грах и моцарела. Други популярни варианти включват пълнежи от гъби, шпинат или дори рикота. В последните години аранчините са се адаптирали и към съвременните вкусове, като нови рецепти включват иновации и международни съставки.
Консумират се като предястие, но за деца са идеални.
- Капоната
Капоната е вид студена зеленчукова салата, която обикновено се приготвя с патладжани, домати, целина, зелени чушки, лук и маслини. Основната съставка е патладжанът, който се запържва до златисто и след това се смесва с останалите съставки. Ястието се овкусява със сладко-кисел сос, приготвен от винен оцет и захар, който придава на капонатата нейния характерен вкус.
Произходът на капоната се корени в богатата и многослойна история на Сицилия. Според някои източници, ястието произлиза от арабската кухня, донесено от арабите по време на тяхното владеене на острова през средновековието. Влиянията от арабската кухня са видими в използването на подправки и сладко-кисели сосове. Други смятат, че капоната е резултат от смесица от различни културни влияния, характерни за Сицилия, и е адаптирана в течение на времето, за да стане това, което е днес.
- Tagliere
Tagliere, което в буквален превод от италиански означава "дъска", е не само основна част от италианската кухня, но и сърцето на социалното хранене и гастрономичния опит в Италия. Тази дъска с деликатеси, известна също като "antipasto" (предястие), е не просто ястие, а истински празник за сетивата и символ на италианската културна традиция на споделянето и наслаждаването на храната.
Каноли
Представи си ароматите на прясно изпечено тесто, което ухае на ванилия и канела, леко напоено със златист зехтин. Това тесто се разточва на тънка кора и след това се оформя в малки цилиндри, готови за пържене. Когато се потопят в горещо олио, те бързо се превръщат в хрупкави, златисти черупки, които крият в себе си обещанието за сладка наслада.
Следващата стъпка е истинската магия на канолите – пълнежът. Традиционно, той е направен от свежа рикота, която се смесва със захар, ванилия и понякога с настърган шоколад или цитрусови корички. Пълнежът е гладък и кремообразен, с нежен, но изразителен вкус, който се допълва от хрупкавостта на черупката.
Канолите се украсяват със захарни перли, нарязани фъстъци или шоколадови стърготини, създавайки малки шедьоври, които изкушават окото и вкусовите рецептори. Всеки хапка е като любовно писмо до небцето – крехка, кремообразна и неустоима.
Допълнителна полезна информация:
За придвижване ползвахме коли под наем, като акцентирам,че сицилианците не са спокоини шофьори, разбрах защо малките Фиатчета и Ланчи са на мода, тесните улички го налагат, не друго. Шофьорите не са толерантни и определено шофирането не е за млади шофьори и хора със слаби нерви.
Паркирането е лесно, ако на улицата е синя зона можеш да паркираш с приложение EasyPark се казва, но внимание – при нас работеше само с платежен метод PayPal.
Поздравявам ви и с хита на Сицилия:
В заключение мога да кажа, че пътуването до Сицилия е приключение, което ще остаи завинаги своя отпечатък в душите ни.