Както всички знаете една история може да бъде разказана по два основни начина – напудрена и осолена. Аз ще се опитам да я разкажа без подправки – така както ни беше поднесена на нас в този период.
Забелязах, че много хора изказват изключително позитивни мнения за Куба. И все пак, те не са били там по същото време, когато бяхме ние. А времето, в което си на дадено място, е от решаващо значение. Затова, без да настоявам, ги приканвам да приемат, че понякога е важно как "големите" се отнасят към "малките".
Представях си Куба като остров, където времето е спряло. Очаквах да видя стари американски автомобили, да танцувам салса на оживени площади и да се наслаждавам на вкусна кубинска кухня. Реалността обаче ме изненада с образи на разрушени сгради, дълги опашки пред магазини с купонна система и хора, които живеят в бедност. Докато се разхождахме по Малекон, гледайки към безкрайния океан, не можех да не си задам въпроса: къде изчезнаха всички тези ярки цветове и оптимизъм, за които бях чела и виждала във филмите?
Стъпвайки на кубинската земя, сякаш преминахме през портал към друг свят. Свят, различен от това, което си представяхме. Вместо оживени улици, изпълнени с танцуващи хора, видях разруха и безразличие. Вместо сгради, излъчващи история, се натъкнах на фасади, белязани от времето и липсата на грижи. Някога много отдавна е било красиво, но сега това е само бегъл спомен...
Пристигнахме в събота след като токът в цялата страна беше спрял от петък и тишината настъпила в следствие на това беше повече от мрачна. В неделя потеглихме към Старата Хавана, но без ток и интернет/който беше спрян централно/ не можехме да ползваме гугъл мапс и поехме през Малекон.
Ненадейно към нас се присъедини местен, който да ни показва пътя и ни поведе навътре през гетото. Докато вървяхме по разбити улици, той ни обясняваше как се е променило всичко след революцията. Погледът му се луташе между нас и разрушените сгради, сякаш търсеше потвърждение за думите си. Разрушените сгради, които видяхме и празните погледи на хората в тях бяха стряскащи. Чувствахме се като гости в един друг свят, свят, за който бяхме чували много, но който ни изненада със своята сурова реалност.
Липсата на ток определено допринасяше за неприятното усещане, че не сме добре желани на кубинска земя.
Въпреки първоначални шок стигнахме до площада пред Капитолия откъдето си наехме ретро американски коли и направихме обиколка с тях и няколко снимки за спомен. Момчета, които ни караха бяха усмихнати и добронамерени. Докато се возехме по булевардите, не можех да не се замисля за контраста между блясъка на старите автомобили и бедността, която видяхме малко по-рано. Чувствах се сякаш съм в друг свят, свят на парадокси.
Вечерта решихме да посетим бар „Тропикана“, и преживяването се оказа не само приятно, но и изпълнено с ретро чар. Когато влязохме, атмосферата ни обгърна с магията на отминалите времена. Ярките цветове, класическите декорации и живата музика ни пренесоха в златната ера на кубинския хедонизъм.
На втория ден се отправихме към новата част на Хавана, търсейки отдух от суровата реалност на гетото. Модерните сгради и широките булеварди бяха в остър контраст със стария град. Въпреки това, и тук усещахме присъствието на историята – паметниците, носещи следи от бурното минало на Куба.
Седнахме на пейката до статуята на Джон Ленън, популярно място за срещи на младите хора. Докато слушахме уличните музиканти, не можех да не си помисля за това колко различни са били мечтите на младите кубинци преди 50 години.
На третия ден отново се разходихме из криволичещите улици на стария град, където се снимахме с местни жени облечени колоритно и посетихме българския рестрант с тайната ми надежда да хапна една шопска салата, но уви и там нямаше домати.
Така, с всяка изминала минута, Хавана ни разкриваше своите тайни и ни учеше на много неща – за история, за дух, за съпричастност и за силата на живота, дори и в трудни времена.
Хавана ни остави с незабравими спомени, които ни провокираха да погледнем на света с нови очи. Тя беше като пъстроцветна мозайка, съставена от различни парчета от историята, всяко от което ни разказваше уникална история. Научихме много за историята, културата и хората на Куба – за тяхната борба за свобода и любов към музиката и танца. И най-важното, осъзнахме, че пътешествията не само разширяват хоризонтите ни, но и ни помагат да се опознаем по-добре.
Следващите дни прекарахме в курорта Варадеро, където вече се потопихме във „vacation mode“, но усещането за ретро ваканция не ни напускаше.
Плажът наистина е впечатляващ – пясъкът е толкова фин, сякаш е брашно, а плитките води на лазурното море нежно галят краката ти. Палмите се полюшват на вятъра, а гледката е удивително прекрасна.
От него си направихме и разходка с катамаран до остров Кайо Бланко, страхотно местенце, където срещнахме местното животно - хутия и една игиуана, която беше като модел и позираше на всички туристи.
Храната в Куба
Най-известните кубински ястия са:
Конгри: Представлява комбинация от черен боб и бял ориз, готвени заедно с различни подправки. Често се сервира с месо, като свинско или пиле. Аз не го пробвах.
Ропа виеха:/стара дреха/ Това ястие се приготвя от нарязано на тънки ивици говеждо месо, задушено в сос от домати, лук, чесън и подправки. Сервира се с ориз и банани. Не го открих.
Мохо криольо: Това е сос, който се използва за мариноване и овкусяване на месо. Приготвя се от сок от лайм, чесън, лук, олио и различни подправки.
Гарнитури:
- Платан: Зелени или зрели банани, които се приготвят по различни начини - пържени, печени или варени. Опитахме – имаха вкус на тиквички.
- Юка: Кореноплод, който се приготвя по подобен начин на картофите - варен, печен или пържен. Това беше вкусно, но мислех, че е сладък картоф.
- Ориз: Бял ориз, който често се сервира с боб или месо. Доста особено го приготвят, сух и твърд.
Десерти:
- Флан: Кремообразен пудинг, който се приготвя с мляко, яйца и захар.
- Буньолос: Пържени топчета от тесто, които се поръсват със захар. Нещо като понички, но твърди.
- Турос: Сладки, приготвени от кокосови стърготини, мляко и захар.
Десертите им са лишени от сладост, отново заради ограничение ресурси.
Класически коктейли:/ Разбирайте единствени/
- Пина Колада: Вероятно най-известният кубински коктейл, макар произходът му да се оспорва между Куба и Пуерто Рико. Приготвя се с бял ром, кокосов крем, ананасов сок и лед. Това е сладка и освежаваща напитка, идеална за горещите дни. Страхотен, това беше най-пития от нас коктейл.
- Куба Либре: Този коктейл е символ на кубинската революция. Приготвя се с бял ром, кола и сок от лайм. Интересен факт – в Куба се нарича „Ла ментирита“ – малката лъжа. Защо ли?
- Мохито: Още един свеж и освежаващ коктейл, приготвен с бял ром, мента, лайм, сода и захар.
- Дайкири: Този коктейл е кръстен на плажа Дайкири близо до Хавана. Приготвя се с бял ром, сок от лайм и захар. Може да се приготви и с добавка на плодове, като например ягоди или манго.
Какво ме изненада с храната в Куба:
Пресни зеленчуци
Въпреки че Куба е известна със своите плодородни земи, пресните зеленчуци често са рядкост. Тук, вместо да се насладиш на свежестта на салатата с крехки домати и хрупкави краставици, ще откриеш, че разнообразието е ограничено. Често на масата липсват онези свежи зеленчуци, които тук приемаме за даденост.
Домати и разнообразие от плодове
Доматите, които у дома смятаме за основен продукт, тук са като съкровища – трудно достъпни и рядко присъстващи. Вместо да се насладиш на богатство от свежи плодове, много от предлаганите плодове са монотонни и се повтарят, което не удовлетворява жадния за разнообразие вкус.
Банани само приготвени
Бананите, обичани от мнозина, тук се сервират само приготвени – пържени или варени. Суровите банани са рядкост, а това означава, че не можеш да се насладиш на сладостта и свежестта на един обикновен банан, както в други части на света.
Ограничените подправки
Кубинската кухня е дълбоко повлияна от исторически и социологически фактори. Периодите на икономическа нестабилност и ограниченият достъп до разнообразие от продукти са принудили местните готвачи да адаптират рецептите си, което е довело до загуба на оригиналността и пикантността на традиционните ястия.
Силните подправки и солта, които придават живот и енергия на нашата кухня, са дефицит в Куба. Ястията често остават безвкусни и безжизнени, лишени от характерната дълбочина, която може да събуди сетивата.
Валутата и нашия опит
Въпреки че официалната валута в Куба е кубинското песо, нашият опит показа, че доларът царува безспорно. Почти навсякъде доларите бяха предпочитаното платежно средство. Дори еврото, което се счита за широко приета валута в много други страни, не беше толкова добре дошло.
Митове относно Куба
Всички танцуват и се веселят? Е, не съвсем. Когато няма ток от два дни, не ти е до танци. Но във вторник, в деня на нашето заминаване от Хавана, животът сякаш постепенно се нормализираше, и хората изглеждаха по-спокойни. Във Варадеро обаче положението беше съвсем различно – танци имаше навсякъде! На басейна се танцуваше постоянно, а дори и сервитьорите се включваха. Усетих истинско настроение на радост. Замислих се как танците и музиката остават едни от малкото удоволствия за тези хора, които нямат достъп до всичките развлечения, с които сме свикнали ние, почти нямат интернет и смартфони. Може би именно затова те се отдават на ритъма – това им остава.
Храната е страхотна – или поне така казват, но за нас не беше съвсем така. Говорейки с различни хора, научих, че преди време ситуацията е била различна. Обама не е налагал толкова стриктни ограничения, което позволявало на различни държави да снабдяват Куба с разнообразни продукти и суровини. В наши дни обаче нещата стоят по друг начин – единствено Мексико все още доставя храни. Как да очакваме прясна и вкусна храна за всички при такива условия?
Хората изглеждат щастливи – но все пак, това е само едната страна. Онова, което ни направи впечатление, е, че някои кубинци дори не знаят какво се случва извън страната им. Една сервитьорка попита наш приятел откъде сме, а когато чу "България," с изненада възкликна: „Ооо, до Югославия!“ Цензурата остава силна – TikTok е напълно забранен, а за Facebook и Instagram не стана ясно, но вероятно също са ограничени.
Медицината в Куба е на високо ниво, но нещата не са толкова прости. Научих, че те дори са създали своя ваксина срещу COVID-19, но не могат да я произвеждат, защото нямат нужните суровини. Медицинското образование е безплатно, но заплатите на лекарите са символични – около 40 долара месечно. Много от тях заминават за чужбина, а държавата получава субсидии за техния труд, което води до сериозен недостиг на специалисти в страната.
Единствената аптека, която видях, беше на летището, и погледнах с интерес какво предлагат – само маски и ибупрофен. Други лекарства НЯМАШЕ! В хотелските комплекси има медицински центрове, но основно разчитат на дарения от туристите. Дори лекарите в нашата група дариха свои лекарства, за да помогнат.
Въпреки че разказът ми звучи с леко негативен нюанс, има хора, които именно в такива преживявания намират нещо привлекателно. То е колоритно, различно и дори шокиращо – среща на два свята, които едновременно се сблъскват и допълват.
Там успях да разбера дълбочината на фразата „да се радваш на малките неща“, защото недоимъкът и липсата присъстват навсякъде. Откакто се прибрах от Куба, се наслаждавам на всяка хапка храна тук, където вкусът й е истински и богат.
Куба ме върна в детството ми, въпреки че бях само в първи клас, когато комунизмът си отиде. Докато минавах през гетото в първия ден, в главата ми звучеше гласът на Васко Кръпката и „спете спокойно, деца“. Възникваха спомени за недостиг и угнетяващо подчинение. Никога няма да забравя как в детската градина носехме едни и същи престилки с инициали на джоба – върха на еднаквостта и хомогенизацията.
Както се казва, Куба е един от тези феномени, при които от първия момент си или очарован, или смазан. Или се влюбваш моментално, или оставаш безразличен завинаги. Тя не е за всеки.