Организирахме си с приятелка дълъг уикенд до Ница. Събота следобед кацнахме и посветихме съботния ден на Ница. Разходка около пристанището и стария град.
В неделя определен за ден за разходки направихме следната програма. В влака посетихме първо Ментон – градът на лимоните и цветята, където се разходихме и пихме кафе, градчето е спокойно и плажът е много красив. Близостта му с Италия, както и обстоятелсвата,че по време на ВСВ преминава в италианско владение е оказало влиянието си. Цветовете на сградите напомнят за селцата в Чинкуе Терре. Като цяло обаче повече от 2-3 часа не бих препоръчала за това място.
След това отидохме до Монако. Там разбира се си спряхме мобилните данни, за да не страдаме после вкъщи и се разходихме по интуиция – пристанище, леко из града и разбира се казиното Монте Карло. Посетихме го. Входът е 18 евро, като с 10 евро от тях може да играеш в казиното, или да консумираш в заведението /бях се информирала предварително, че минимум консумацията на човек е 40 евро/. Бях си предвидила предварително, че ще играем в казиното – все пак доста по-рядко влизам в казино отколкото в заведение. В Монако обядвахме, което си беше фиаското на деня, цените са „луксозни“ , а спагетите бяха провинциални ако мога така да се изразя.
След лукса на Монако слязохме на гара Ез, където е и плажът. Той не беше толкова хубав колкото този в Ментон и се упътихме към Екзотични градини, които са в селото Ез намиращо се нагоре в планинския склон. До там се стига по два начина – или 50 минути по пътека в планината, или с такси. Избрахме второто.
Езе, малкото селце, сгушено високо в хълмовете, е истински оазис на романтиката. Тесните калдъръмени улички водят към очарователни магазинчета и артистични галерии, докато екзотичната градина на върха предлага панорамна гледка към лазурното море. Ароматите на екзотични цветя и спокойствието на природата създават усещане за връзка с вселената.
Градините са невероятно красиви и опияняващи.
На връщане обаче всички таксита ни отказаха и след 45 минути да си намерим такова, приехме предизвикателството и тръгнахме през планината. Пътеката не е трудна, всеки би се справил, известна е като пътеката на Ницше, по която се е разхождал и е събирал мъдрост.
На вторият ден по програма бяхме избрали Кан и Грас, като разписанието на влаковете ни изпрати първо в Кан / макар и планът да беше обратен/.
В Кан се отпуснахме за първи път истински, дали защото се адаптирахме към мястото или просто защото енергията на този град ни караше да се разхождаме небрежно по крайбрежната, да ядем сладолед и да „забавим темпото“. Старинната част на града – Льо Сюке, предлага невероятни гледки от върха на хълма, разкривайки красотата на пристанището и града. Кан пленява със своята енергия, лукс и автентичност, създавайки незабравими спомени.
След Кан поехме към Грас.
В Грас се разходихме из стария град, но тъй като градът се пълни с хора и атракции след май месец, както ни обясниха в едно кафене, не беше нещо, което вече не бяхме видяли и поехме към Антиб.
Там направихме кратка разходка, защото вече се стъмваше и нямахме сили. Остава за следващия път. Прибрахме се Ница за вечеря.
Вторник летяхме следобед и сутринта пихме дълго кафе съзерцавайки дъжда, който не ни се вписваше в очакванията, но....ce la vie, както казват французите.
Съвети:
Транспорт: WIZZAIR каца на Терминал 2, оттам влакът до Терминал 1 е безплатен. Там обаче трябва да си купите билет. Има автомати, но може да си го купите и с приложение. Моята приятелка си беше изтеглила приложението предварително, но не й позволяваше да купува билети, аз го изтеглих на място с QR код и се получи. Не знам каква е причината, споделям за удобство.
В Ница транспорта се осъществява посредством карти, чиято пластика трябва да си купиш / струва 2 евро/ и всеки път да зареждаш. Важно е да се валидира при всяко качване в превозното средство, защото на излизане е невъзможно да се излезе без валидация – това им е системата за контрол.
Междуградските влакове обаче не се купуват с тази карта, те са през други машини или приложение ZOU, което този път не ни се отвори и на двете, нито през приложение, нито през браузър. На всяка гара има физически машини разбира се, но и опашки пред тях и едно приложение би улеснило всеки живот, но това е.
В посоката летището се взема Трамвай 2, но има два такива, единият много заобикаля и се следи добре дали пише Aeroporto. (Прилагам скрийншот с приложенията)
Заведения: La Favola и другото му забравих името, ако моята приятелка се сети,ще допълня.